Новини
Без Вазов, Левски щеше да е закопан в историята, а Шипка би била войнишки паметник
/КРОСС/ В деня на 167 години от Вазовото рождение, на 9 юли в Сопот бе връчена Голямата Вазова награда за литература на проф. Симеон Янев - изследовател на Вазовото творчество и Вазовия род от 40 години насам. На тържествен митинг-заря проф. Янев получи статуетката с бюста на Патриарха на българската литература от ръцете на вицепрезидента Илияна Йотова.
Вазовите тържества тази година минаха под мотото: "Аз съм българче", каменен надпис, който по идея на кмета Деян Дойнов, бе издигнат на хълма над града. В словото си проф. Янев заяви:
От повече от век знаем,- че той е първият ни народен поет, тоест поет на народа;- че е патриарх на българската литература, тоест пръв сред ония пазители на духа, които символизират нашата култура;- че сам съдържа в миниатюр, както се е изразявал д-р Кръстев, най-големия му отрицател в миналото, цялата българска литература с нейната поезия, драма, белетристика и комедия. Но като отдаваме заслуженото на Вазов - поета и писателя, не потулваме ли в подсъзнанията си, че всички тия суперлативи не казват най-същественото за него: това, че Вазов е много повече от фигура на културата, че неговото духовно присъствие изпълва с енергия и зарежда с сакрален смисъл всички понятия, които ни оличностяват в днешния свят: националност, държава, личностен идентитет..
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗