/КРОСС/ Двойният рай на пенкилерите Най-напред, няколко думи към читателите на тази страница. Щастлив съм, че толкова страстно споделяте отвращението си от най-позорния феномен на Прехода: Забравата. Надявам се, че ще ми позволите и един съвет: не обръщайте внимание на Мракобесниците на Разрухата, не влизайте в излишни спорове с вонливите им усти. Отминете ги с мълчание. Оставете ги да си живуркат под развалините на любимия им Преход. *** Спорът за естетическите качества на паметника пред НДК не е толкова важен - и вие сте наясно с това. Далеч по-важно е отношението ни към Миналото - от което винаги наднича Бъдещето. Сега то скимти като изоставено псе. *** Колкото и да е грозно това, което е останало от паметника пред НДК, то е несравнимо с онова, което извира от снимката, с която илюстрирах предишната си дописка /за жалост, не ми е известен авторът на това ценно свидетелство /. Вижте я пак - тя е фрагмент от Нашия Апокалипсис. ***Немалко коментатори споменават Мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк, на мястото на които бе изграден паметника на Старчев. Това ме кара да припомня, че през 1988-а създадох първото по рода си общонародно дарителско движение - и реставрирах стотина войнишки паметници. Имах намерение да възстановя и Мемориалните плочи - макар и на друго място край НДК, но не ми стигна времето. Спряха „Всяка неделя" - а след това дойдоха други времена, рушителите се оказаха по-чевръсти и пр