Напоследък се замислих колко ирационална е историята спрямо случващото се. Със задна дата то ни изглежда абсолютно, непоклатимо, необратимо, че и логически детерминирано. Сякаш "всемирната история на човечеството" (Хегел) е наистина необходимо саморазкритие на някакъв "Световен дух", което пък в интерпретацията на Маркс се свежда до още по-безжалостен икономико-социален детерминизъм: хората и тяхната свобода, произволът и случайността биват премазани абсолютно от стоманените...