Блаженство... В света, който съм си създал сам. Или света, предпазен от посегателства. Избягал от тъпите мутри, закачени по плакати. Лягам, когато реша. Ставам, когато реша. Въртя педалите на колелото и живота. Имам пари, колкото да си купя хляб. Салам без това не ям, откак се помня. Все някой ще дойде да се прегледа. Друг ще си купи книга. От глад няма да умра. Само едно не ми дава мира. Трови дните и нощите ми. А бе, хора, тия къде смятат да си носят парите, че крадат така, като за последно? Да не би да има и друго място, което съм пропуснал?