Нали знаете как има едни такива свидни спомени от детските години, които за нас винаги са били „Уау!“? Струват ни се съвършени, почти магически. Завладяват ни и с трепет споделяме усещането за тях. Величаем ги и после един ден порастваме, докосваме се отново да тях и… магията я няма. Вече изглеждат нормални, обикновени, дори посредствени. Като...