/КРОСС/ Говори се за нарастване на насилието, на агресията. А това, което се случва в нашето общество, е тенденция, която е започнала веднага след края Втората световна война, когато се насажда християнска цивилизация. Парадоксално е, но излизайки от най-кървавия конфликт, който ние сами си причинихме, ние се вкарахме в друга, много по-тежка, дори с риск да стане трагична, ситуация - неглижирахме основна ценност на нашето християнско общество, а именно човека, и подкрепата между хората. Това особено проличава през последните 30-40 години, времето на т.нар. неолиберализъм, който ни доведе много беди, защото човекът беше превърнат в средство, а не в цел на обществото ни. Виждаме, че икономическият успех се дължи преди всичко на това да измамиш някого, не да произведеш нещо конкретно. С цел по-бързи икономически резултати много страни изнесоха основни производства в други, в които човешкият труд е много евтин, и по този начин лишиха собственото си население от правото на работа и себеизява. Неслучайно е това, което се случи примерно в Хамбург - на срещата на най-развитите страни. Това беше, според мен, един отчаян опит хората да покажат, че с това неравенство по света този свят не може да бъде сигурен. Не може 1% от хората по света да имат 98% от благата. Този контекст, в който всъщност се развива нашата цивилизация, е страшното