/КРОСС/ За палежа на Партийния дом се казаха доста неща. Има и преувеличения, или направо измишльотини. Това е нашият стандарт - минали са години, основните участници или свидетели ги няма, колко му е да ръсиш каквото ти скимне. Сега, след палежа на крана, който трябваше да демонтира паметника пред НДК, ми се стори уместно да покажа нещичко от нощта на 26 август 1990 година - без никакви претенции, с малки видео отрязъци - така както ги е заснел Христо Минчев от Пазарджик, на когото от тълпата викаха Конго, неизвестно защо. *** В „Трофеи след пожара", например, е забавно да видите, на какво се дивят участниците в събитията - в случая все млади момчета. Удивително е с какво настървение показват тоалетната хартия, която са намерили в Партийния дом. Един младеж казва: „Ей, хубаво са си живели тия!" Други трупат на куп намерените колбаси - онази година беше времето на истинския недоимък. Някой казва, с очевидно изумление, четейки от менюто на партийния стол: „Телешко филе - лев и десет стотинки!" *** За тези момчета това е неморалното, това са престъпленията. Горките. Години по-късно Кремиковци бе продаден за 1 долар - колкото цената на едно телешко филе. *** В „Трофеи" може да се чуе и една прелюбопитна фраза. Изречена е от вицепрезидента Семерджиев, който имаше смелостта, единствен от първенците на БКП, да се смеси с тълпата