/Поглед.инфо/ Неолиберализмът умее да се превъплъщава, за да е угоден на различни социални групи, задоволявайки идеологическия им глад и вдъхвайки им социално-политически сили, за да живеят активно и да вярват, че е пълноценно. Това негово умение подхранва жизнената и политическата му устойчивост. Тук се крие обаче и неговото коварство. Мъчейки се даде морална и нравствена мотивация на основната си идея, че всеки сам е господар на себе си и сам трябва да разрешава изправящите се пред него трудности, защото държавата не бива да му се меси и не е редно той да разчита на нея, неолиберализмът замества естествената потребност от сигурност, справедливост и солидарност със съблазанта, че друг, най-често чужденец ти отнема свободата, прави те зависим, ограничава те и изсмуква богатствата на земята ти. Този „някой” непременно трябва да бъде заклеймен, възпрян и прогонен завинаги. Защото е враг. И този „заместител” е национализмът.