Така и не успях да заобичам сатиричните романи (ако изключим „Кучешко сърце“), защото ми се струва, че в голяма част от тях героите не са пълнокръвни образи, а просто пешки, създадени с едничката цел да осмеят или да бъдат осмени, но не и да разкажат своята история. Не мога с ръка на сърцето да нарека „Къща от...