/Поглед.инфо/ „Стари дрехи, стари неща купувааа” – протяжният вик на вехтошаря оглася ул. „Свети Георги Софийски”, замлъква за четвърт час докато си пие бирата в кварталната кръчма „Славия”, после долита, отдалечавайки се по „Райко Жинзифов”, „стари вещи купуваа”... Така беше преди шейсетина години: днес ще мине вехтошарят, утре точиларят – „ножове, брадви, белове точимеее”; „Боза, боза,радомирска боза”, провиква се бозаджията за радост на дечурлигата. /Бозата задължително беше тогава радомирска, както сега кайсиите са силистренски, а фасула – смилянски/. „Айде моля вакса, за една цигарка” чука с четка по сандъчето ваксаджията. Тогава бяхме неуки и не знаехме, че това са автентични представители на дребния бизнес.