Напевният шотландски акцент омагьосва слуха ми с някакви древни, безсловни рими. Само интонации – мелодии – заклинания, след които усещам огромна и пуста недостатъчност в себе си. Душата ми кънти като приказна пещера, под чиято бездна обитава чудовище. Двадесет и първи век ми е тесен. И ме кара да се чувствам като перфориран билет за туристическа атракция, без шанс да осъзная, че съм родена в легенда. Невъзможно е да проникна с телесните си очи надолу в дълбините на Лох Нес. Тежките, равни води не пропускат нищо през себе си. Точно, както животът - повърхност, по която се пързаляме, докато се счупим.