Дойде време да се посмея. Оглеждам се и търся сред вкиснатата и застояла сегашна реалност – на какво. Няма трагедии в сегашното време. Така че – няма на какво да се посмее човек. Помнете – човек се смее само когато е видял мрак и ужас. Моите братя – българи повтарят: Ужас Ужас и плюят в пазва: така сме се закротили, така мазничко и бедновато си живеем – мрънкат си под юрганите те - че най-добре да не дърпаме гявола за опашката. Защото гявола е голем гявол и ако разбере, че ни няма нищо... ... че сме си горе долу добре в оцапаните си гащи, в безкрайната си и смрадлива, несвършваща криза – току виж гяволът ни се ядосал и ни направил някоя пакост. Така че – Ужас ужас! Да плюем на дърво, да чукнем в пазва! И аз се оглеждам и ми е скучно и няма на какво да се посмея и няма на какво да изкрещя. Българите страдат ужасно, защото са по-бедни от финландците; но никой не е щастлив безмерно от това, че българите са много по-богати от камерунците. Нека някой надменно сбърчи свинския си...