И когато чувам, че има два празника в Микулчице за 24 май (на две различни дати) – единият за служителите на Българското посолство, на Културния институт и шепа местни фаворизирани българи, а другият – за голямата организирана диаспора на българите в Чехия (плюс българи от други страни) – това наистина е доста разочароващо. То ме кара да мисля, че наистина е загубена някаква политическа и човешка разумност. Отстрани погледнато, всичко това ми изглежда изключително инфантилно и глупаво. Това е недържавническо и непатриотично поведение. Жалко за постигнатите сцепления, които успяхме да съградим чрез този паметник и чрез този толкова български празник в Микулчице. Аз все пак се надявам, че би трябвало да се появи някаква политическа целесъобразност и разбиране, което да възстанови единството между българите в Чехия, и между българската държава и българската общност в чешката страна. Трябва да се възстановят тези връзки, защото работата на една държава със своите национални общности в чужбина е висока степен на дипломация и политика, и ако в тази работа нещо не върви, значи нещо изобщо куца в дипломацията и политиката на тази държава.