/КРОСС/ За три дни светът се обърна. Намери загубения си преди 25 години втори полюс. От еднополюсен се превърна пак в двуполюсен. Необходимо бе Русия да влезе в ролята си и да се намеси в играта. По-точно – във войната с “Ислямска държава” в Сирия. Това събитие предизвика паника в онази част на света, където вече бяха свикнали с илюзията, че “новият световен ред” е за вечни времена. Осъмнаха в конфузно положение. Сякаш преди да си легнат, бяха глътнали едновременно и слабително, и сънотворно. Явно пробуждането е било кошмарно, резилът – неизбежен. В това положение се оказаха САЩ и Баба Европа след речта на Путин, срещата му с Обама и накрая след решението на Москва да започне въздушни удари срещу ислямистите. Едри и дребни лидери забълваха объркани и несвързани изявления, от които не ставаше ясно какво искат – дали са доволни от намесата на Русия или я осъждат, дали искат джихадистите да бъдат унищожени или не, дали продължават да настояват за незабавното оттегляне на Асад или са готови да изчакат. Казват едно, след час – обратното. Щом бежанският прилив заля Европа, всички зяпнаха, че Русия не може да стои настрана и да гледа как цивилизованите й западни “партньори” се гърчат, а подредените им градинки се превръщат в бунища. Измислиха, че Москва била виновна, защото преселниците бягали от режима на Асад, а тя го подкрепяла