Преди повече от тридесет години синът ми Владимир – тогава едва осемнадесетгодишен абитуриент, четейки „Айнщайн за начинаещи“, беше впечатлен от класическата формула ε=m.c2, където „Е“ означава „енергия“, „m“ – „маса“, а „с“ – „скорост“ (на светлината). Вродената му логическа мисъл му подсказа, че щом енергията е равна на масата по скоростта на светлината, то би трябвало да е налице възможност за преобразуване на това равенство по начин, при който m=ε/c2, т.е. масата ще се равнява на енергията, разделена с квадрата на скоростта на светлината. Поради огромната (съвременна) скорост на светлината (299 792 458 м/сек) ...