1762 г. Из българските земи. Паисий Хилендарски написва и разнася „История славянобългарска”, призовавайки хората да помнят историята и езика си, да не се поддават на гръцко влияние, да се сплотяват…
14 години по-късно…
1776 г. В другия, напредналия свят. Шотландският философ Адам Смит издава книгата „Богатството на народите”, поставила основите на политикономията.
И ако за съжаление „История”-та на Паисий не намира много почитатели днес, то „Богатството” на Смит процъфтява и дава живот на нови идеи, намирайки реално практическо приложение в световните икономически дела.
Замисляли ли сте се по тези въпроси? Чудите ли се още защо не ги стигаме и кога ще ги догоним по-развитите икономики? Ще ви оставя да си размишлявате сами!
Всъщност всичко това ми хрумна, докато четях „Богатството на народите: 52 значими идеи и тяхната интерпретация” от Карън Маккрийди. Авторката, извлякла само 52 от множеството идеи на Адам Смит, остави страхотно впечатление у мен. Интересният й стил на интерпретация превръща „Богатството” в съвременен наръчник по бизнес, демонстрирайки как всъщност новото е добре забравеното старо. Съвременните примери, които дава (началото на кризата от 2007 г., „Енрон”, банковите системи по цял свят, инфлация и какво ли още не от съвременната икономика), показват от един различен и едновременно с това съвременен ъгъл приложението на идеите на Смит, а още по-хубавото е, че има изведени и идеи в помощ на бизнеса.
С две думи, книгата е страхотна. И ако преди години, когато изучавах оригинала на „Богатството”, се удивлявах как може някой да е имал идея за конкуренция, разделение на труда и „невидима ръка” на пазара преди векове, след тази книга разбрах, че нищо не се е променило в основата си, а Adam Smith rules!
Авторката Карън Маккрийди сама твърди, че нейният труд не е заместител на оригиналното произведение. Истината обаче е, че е доста по-лесно и приятно да прочетеш тъкмо нейната книга. Защо? Защото така мисля. А вие? Предлагам ви да прочетете и двата варианта и да обменим мнения тогава…
