/КРОСС/ Парламентът окончателно отхвърли предлаганите промени за нови ограничения върху кешовите плащания, като постепенно отпаднаха и двете предложения - за въвеждане на таван от 1000 лв. от началото на 2019 г. и последвалото компромисно такова - лимит от 5000 лв. за плащания в брой от началото на 2018 г. Така, поне засега, се слага край на продължилата повече от месец дискусия дали бизнес и граждани трябва да бъдат ограничени от държавата за начина, по който извършват своите плащания. Ако противниците на тези регулации могат да бъдат доволни от спечелената битка, то редно е да осъзнаят, че войната тепърва предстои. Основният аргумент, който и днес бе чут в пленарна зала е, че лимитирането на кешовите плащания ще спомогне за борбата със сивата икономика, в което отношение България е на челно място в Европейския съюз. Тази теза бе застъпена както в мотивите на законопроекта, така и от устата на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. Важно е веднъж и завинаги да стане ясно, че подобна корелация не съществува. Лимитирането на плащанията в брой нямат ефект върху борбата със сивата икономика. Това е установило и проучване на Johannes Kepler University в Австрия, както е видно от графиката по-долу. В нея с по-дебел шрифт са държавите, в които има кешов таван