Мисля си... Мисля напоследък, че има два начина да се пише. Сигурно има сто хиляди, но аз сега се сещам за два. Единият е да се пише така, че да е интересно на този, който чете. Другият начин на писане е тоя, при който този, който пише, има да каже нещо важно на тоя, който чете. „Важно” е морална категория. Някой сигурно ще каже: не може ли тези два начина да се съчетаят? Интересното с важното? Не – не е възможно – ще отговоря аз. На погребения не се коментират телевизионни игри. И съдиите не пускат анимационни филми на подсъдимите, за да ги забавляват. Но нима читателите са подсъдими? – ще измяука този някой, който все иска някак си сериозните неща да са и шаренички. Поне по ръбовете. Подсъдими са - ще кажа аз. Сериозният писател ги назидава. Даже с най-смешните си неща. „Приключенията на добрия войник Швейк” не е написана, за да забавлява чешките бохеми, а за да натрие муцуните на империалистическите подпалвачи на войни. И така нататък... Но... Струва ми се, че след краха...