На това време му викам аз Москово време. Щото е времето, когато трябва да си пием с Теди Москов кафето в някоя бензиностанция. Това е след три и половина след полунощ, но задължително преди шест сутрин. Какво разположение на времето из пространството само – след полунощ, но преди сутрин. Когато не знаеш какво на първия срещнат да кажеш: „Добър вечер, приятелю, млад” ли да му речеш, или ”Добро утро, другарю”. Та си вървиш в едно такова време из Видин и само времето напомня, че някъде в друг град и Теди Москов така си върви и не знае какво име да измисли на времето, дето го е обгърнало. И изведнъж попадаш в царството на заспалата пазарна икономика, която иска да ти одруса джанката. Разбираш от плакат, че някой открива „ИЗЛОЖБА – ВЕРНИСАЖ”. Преведено на български от руски, звучи така: „ИЗЛОЖБА – ИЗЛОЖБА”. Да беше писал, че открива две в едно направо, вместо да ми раздвижва полиглотията… Друг пък продавал на „ЦЕНИ: ВТОРА УПОТРЕБА”. Добре, че поне в закусвалните още не са писали,...