Имало едно време... Тъмната  част на денонощието беше активната част. Без значение какво се случва в светлата. Цял ден продавахме царевица в едни бели бидончета на пъпа на Варна – „постовете“ ни бяха нацвъкани на алеята, по която работещият сериозен ден се вливаше в страстите и забавленията на нощта. Ние – „царевичните босове“ се присъединявахме към летните лудости след като и последния кочан изхвърчи от бидона. До 3 сутринта се прескачахме на рибарския, разнасяйки кой мента, кой мастика, кой двете, играехме на асоциации, крещяхме в морето, смеехме се на пясъка и кретахме към дома, само защото наистина трябваше да ударим…