Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство: да приемем неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта. Такива сме си били от памтивека. Всяко поколение се е стремило към достойнство. На всеки остров, на всеки континент, ние сме се надявали на най-доброто.
Сега живеем в ново време и имаме малко по-различно усещане за него. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък. Времето тече днес, но се трупа за утре. То е почти, но не съвсем, като дара на отвъдния живот.
Трудно ни е да оценим размера и внезапността на нашия успех. През Каменната епоха повечето бебета са умирали, преди да достигнат една-две години. Малцина са доживявали до първия си бял косъм. Средната продължителност на живота едва ли е била повече от двайсет години, макар че доказателствата са оскъдни и оценките са противоречиви (всичко в науката за продължителността на човешкия живот е противоречиво). В разцвета на Римската империя, в първото столетие на първото хилядолетие очакваната продължителност на живота на римляните е била само с няколко години повече: около двайсет и пет години.
През Средновековието, ерата на откриването на първите световни университети – Болоня, Оксфорд и Кеймбридж – очакваната продължителност на живота е била към трийсет години. През Ренесанса – трийсет и три. В дните на управлението на кралете Джордж I, II или III очакваната продължителност на живота се е вдигнала до четирийсет години за Англия и малко по-малко за тринайсетте й колонии.
„Векове наред виждаме как хората остаряват и умират на определена възраст и се смеем на еликсира, който ни обещава да продължи живота ни до хиляда години”, пише Самюъл Джонсън. Реално мъжете и жените остаряват малко повече и умират малко по-късно с всяко столетие, но продължителността на живота им нараства с толкова малко, че Джонсън е бил прав да се смее.
Към 1900 г. в най-развитите световни държави, включително Англия и Съединените щати, очакваната продължителност на живота се е вдигнала до четирийсет и седем години. Това е всичко, което е можело да очаква бебе, родено през 1900 г. Но ако тези бебета са могли да оцелеят, пораснат и сами да станат родители, техните деца са могли да очакват да живеят малко по-дълго; а техните деца – дори още по-дълго. Към края на XX век бебетата са могли да очакват да живеят около седемдесет и шест години. През целия XX век продължителността на живота е нараствала толкова бързо, че за пръв път в историята хората са започнали да го възприемат като феномен, удължаващ живота им. За един век ние сме спечелили към трийсет години или точно толкова, колкото човешкият род е успял да спечели дотогава в цялата си хилядолетна борба за съществуване.
С други думи, сега му е времето да си смъртен. Очакваната продължителност на живота днес е около осемдесет години за всеки жител на развитите държави. И тя расте, поради което всеки ден, изживян днес, ни дарява повече време по-нататък. То е все едно да караш по магистрала, която още не е готова и строителите работят със завидно бързо темпо. Телата ни не са променени. Не сме постигнали ново еволюционно равнище. Няколко поколения са прекалено кратък период за отредения ни живот, че да ...
