Тези дни освободиха от ареста картините от оня злополучен търг на Игор Марковски. Картините на Бойко Колев се оказа, че не представляват национално богатство. Това ме подсети за раздадените в последно време ордени „Стара планина”. На толкова много хора бяха дадени, че накрая неколцина не сме кавалери на този орден. И излиза така, че е гордост да не получиш този орден. Защото си от малцината неполучили. Неполучилите сме изключение. Неполучилите сме уникати, тъй като сме малко. Получилите са серийно производство. Преди години се раздаваха звания – заслужил, народен. И там малцина не станаха такива. Сега едни от тях поне могат да се пишат дисиденти, щото не са заслужили и народни. Също и получилите се пишат дисиденти, щото са ги получили, и това е едно от най-страшните наказания, граничещо с репресия, получено през целия им съзнателен живот. Трите картини на Бойко Колев са преседели година време в някое следствие за експертиза. Представете си интелигенцията, която година време е...