Автор: Ина Зарева Когато дъщеря ми получи първия си цикъл, писах на най-добрата си приятелка, как наред с цялото вълнение и радост, ми се плаче много и не знам защо. - Е, как защо – та ти потенциално вече си баба! – разлюля чата ни тя. Та мен това не може да ме уплаши! Освен това потенциално е едно, но реално  - ехее, поне десет години имам още. Не се плаша ли -  продължих и на следващата нощ размислите си – как да не се плаша?! Децата са пораснали, родителските грешки са лъснали като златен зъб в ромска усмивка, но…