Ако Абделрахман ал Кауакиби - един от патриарсите на сирийската литература от XIX в. и ярък образ в пантеона на будителите срещу турското иго в района на Леванта, бе написал поема като Вазовата “Здравствуйте, братушки!”, тя би трябвало да е озаглавена “Мархаба ал ихуа!”. Един сирийски прочит на подобно произведение би бил интересен от съвременна