/КРОСС/ Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, уникални технологии, глобализация, всичко е коренно различно. Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем. А всъщност хората са си почти същите. Не само като физиология, но и като психология. Хората се променят много по-бавно от технологиите. И от промените... Затова е и тревогата ми - ако у нас дойде, както ни подбутват натам, твърдата ръка, силната ръка, силовата репресия, авторитарната власт, то тя ще си има своята социална база, на митингите й ще е пълно, екзалтирано, настървено, френетично. Там ще се вика Долу! и Съд за народните врагове! Ще се заклеймяват различните и другите. Ще се искат справедливи наказания и тежки присъди. Ще се иска ред, железен ред... Даже за мен е изненада колко малко в България са се променили една част от хората и тази част не е от частни случаи, тя е бая голяма. Злото е у нас, в нас, с нас, сред нас и е банално, както пише Хана Арент. Изпуснем ли си демокрацията, нищо хубаво не ни чака.А защо казвам - "даже за мен"? Нещо специално ли съм? Не, не и не - казвам го от гледна точка на възрастта си, все пак жизненият опит и горчивите битки, водени толкова време, би трябвало да направят от мен, 60+-годишния човек по-голям реалист, по-трезв песимист и по-самоконтролиращ се скептик. А аз следвам възпитанието-максима на баща си, светла да бъде паметта му - мисли за хората първо добро, хубаво, позитивно; смятай за начало, че човекът не е подлец