За първи път нямаше извинения, въпреки че можеше да бъдат намерени. Нямаше оплаквания от рефера, нямаше мърморене към правилото за чужденци, което остави Петер Шмайхел на пейката. 2 ноември 1994 г. “Манчестър Юнайтед” бе разрязан на парчета от “Барселона” с толкова красива бруталност, толкова прекрасно, че нямаше смисъл от оплаквания.