Автор: Валентина Вълчева И пак съм в парка, в едно от капанчетата, въоръжена с две деца, книга и лаптоп. Моето разбиране за добра подготовка за всякакви ситуации. Забелязала съм, че обикновено по капанчета и барове ме спохожда желанието за писане. Някакъв Хемингуейов прийом. И той все из кръчмите на по чашка се е срещал с вдъхновението. Все пак, успявам да пробутам временно едното дете на баща ми, да приспя другото и да намеря време да се огледам, но вече не защото все съм изтървала от поглед някое, а просто от нямане какво да правя. Събота е. Пазарен ден за Видин.…