Още ли помни земята твоите стъпки трънливи? Южен любовен вятър над слънчогледови ниви вие ръка и просвирва страстните струни на лира. Тя си е тук. Свободата. Вечер се дави в бутилка. Сутрин, росила в тревата, като змия се умилква. Празник е празното време. Змейово либе ще вземе. Исках да кажа, че пътьом – няма надежда [...]