/КРОСС/ На има-няма 20 км от София, в Искърското дефиле, се намира китното село Владо Тричков. Разположено от двете страни на реката, обградено от зелени гори и високи чукари, гостите на селото получават спазено обещание за чист въздух и тишина, нарушавана само от преминаващите в ниското влакове. Така идилично изглежда Владо Тричков, когато преминеш през селото или гостуваш за час-два на приятели. Заговориш ли се обаче с местните не остава и помен от идилията. Особено, ако попиташ къде можеш да си измиеш ръцете или плода, който си откъснал от близката овошка. Оказва се, че селото едва на половина е водоснабдено от местното ВиК, а останалата част разчита на каптажи. Иначе казано, заради особения си релеф и трайно настанилите се летни горещини в последните години селото доста често жадува. Режим на водата има почти всяко лято. 12 часа има вода на чешмите на едната част от селото, после на другата и така се изреждат махалите в рамките на 48 часа. Иначе казано, всяко домакинство получава вода 12 часа, а след това 36 - жадува. Вероятно на много от читателите би им било трудно да си представят какво е в 21 век да няма с какво да се изкъпят, да си изперат дрехите, да си измият чинията или да завъртят кранчето и оттам да не потече дори глътка вода. Убедена съм обаче, че друга, не малка част от аудиторията е запозната с този особеност на българското село, най-вече в планинските райони