/КРОСС/ В спора между работодателските организации и синдикатите за клас прослуженото време и за минималната работна заплата двете страни имаха своите и силни, и слаби страни. Работодателите или да ги наречем условно едрия капитал извади неопровержими и солидни факти за своята гледна точка. И тя стоеше убедително. Но само от икономическа гледна точка. Работата е там, че този спор трябва да се разглежда от друга, много по-съдбоносна гледна точка. И тогава ще се види, че контрата остава именно у капиталът. Та тази гледна точка е демографската. Някои продължават да я подценяват и да окачествяват дереджето на България само като демографска криза. То обаче е по-страшно - то е катастрофа, истински демографски погром. Това е цивилизационен ураган, отнесъл населението в цели райони на страната. Нещо повече - то е чиста проба национална заплаха. Ако някому тези думи се сторят преувеличени, ето признаците за това състояние по наши и чужди данни, включително на ЦРУ, ЕС, Световната банка. Ако през 1989 година прескочихме 9-милионния праг (9 009 018 души), то днес сме 7,1 милиона. За 27 години нацията ни се е стопила с 2 милиона, това прави горе-долу една четвърт от населението. На година страната ни намалява средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград - заради минусовия прираст и емиграцията. По смъртност се нареждаме на второ място в света, а по раждаемост сме ответи чак на 212 място