Аз съм 30 години в Лондон и съм свидетел на това през какво мина българското училище в чужбина - споделя още в ефира на БНР Снежина Мечева. Повече от 20 години ние не сме били подпомагани от никого, без никаква подкрепа от българската държава - нито финансова, нито морална. Трудностите бяха много големи. Това наложи ние да се обединим през 2007 г., различните директори и преподаватели в български училища зад граница, и да създадем нашата асоциация. Защото искахме да ни видят и да ни чуят, да се обърнат към нас не с гръб, а с лице. И това се случи. Само година след създаването на АБУЧ беше въведена програмата "Роден език и култура зад граница", чрез която за първи път частично бяха финансирани българските училища в чужбина. Но това не бе достатъчно и ние продължихме да настояваме, защото децата в нашите училища се увеличаваха главоломно. Аз съм тръгнала с едно училище от 30-35 ученици. В един момент техният брой стана 100-150-200, наближава 300. Не може в такъв обем да се работи индивидуално.