Те вероятно не виждаха, че вали. Те дори не усещаха този дъжд. Даже не беше дъжд, а порой. Даже порой не беше, а началото на потопа. Колите пускаха аварийни – да се виждат. Никой не виждаше колите и никой не виждаше от колите. Това бяха минути, в които катаджиите спокойно можеха да изпият по едно кафе, защото никой не кара с превишена скорост. На входа на Ловеч, на кръговото движение, в градинката на кръговото движение, сякаш да се скрият от колите, двама със светлоотразителни жилетки. И с маркуч в ръка. Поливаха под пороя теменужките. Като двама малки принцове. Като двама малки принцове, които по Закона за авторското право вече не принадлежаха на никого. Двама малки мургави принцове в отразителни жилетки, изпратени да поливат по време на потоп теменужки. Сигурно същите са чакали дълго пред бюрото по труда и сега се страхуват, че ако този, който ги е изпратил да поливат теменужките, ги види, че не поливат, ще ги уволни от работа. Представя ли си някой трагедията в едно семейство...