Никога не съм се наслаждавал на гледка, която да излъчва толкова ведро и успокояващо очарование. Градът лежеше прострян по протежение на реката, а неговата сложна паяжина от улици бе осеяна като от скъпоценни камъни с примигващи искрици. Така Марк Твен описва Хайделберг през 1880 г. И продължава:<br /><br />Човек си мисли, че Хайделберг на дневна светлина е последната степен на прекрасното, но когато го види през нощта, той е като паднал Млечен път.<br /><br />Написаното...