или защо ние, родителите, се връзваме на нелепите обяснения на децата си „Цигарите не са мои. Един приятел ги остави в мен, защото баща му ще се кара.“ или „Много се забавихме и останах да спя у Ани.“ Почти всеки от нас се е сблъсквал с някакво нелепо обяснение, или съмнително оправдание, на детето си. Защо им вярваме (или поне даваме вид)? Да се опитаме да си обясним. Не съм видял – значи не съществува Някои от нас предпочитат да не навлизат в деликатни територии. Най-често това е несъзнателна защита: „С моето дете всичко е наред. Дори да е малко…