Кипи суматоха, българите наваляват поляците да им се извиняват от името на Сашо и да ги трупат по раменете. Доколкото мога да разбера, поляците смятат, че нашият боец е бил предизвикан и Янек си е заслужил пердаха. Единствен Сашо стърчи на скелето като гневен гаргойл, току плюе и току псува. Янек и негов приятел тръгват полекичка към клиниката, а старшият на българите ми благодари, че съм искала да помогна, и даже предлага да ми купи кафе, че моето било изстинало вече. - Ама защо се сбиха всъщност? - любопитствам аз.