Трудно ми е да тръгвам всеки ден... Да подхващам своя кръстоносен поход срежу малодушието... ...всеки ден – като всеки човек на тоя свят – да ставам и да тръгвам на кръстоносен поход – срещу треперещото и гъгниво малодушие, срещу слабостта и отчаянието. Срещу Мисълта, че Животът няма Резултат. Тръгвам и срещу мене се изправят сарацините на мизерния бит и маврите на Безмислието. Но аз съм стар и опитен боец. Не ме мислете...Аз съм стар борец срещу отчаянието от Безсмислие. Ето днес станах и гледах тавана пет минути. Ако човек гледа тавана повече от пет минути – мъртъв е! Само децата могат да лежат безгрижно в леглото и да гледат тавана; и след това да станат и да заиграят весело своите диви игри. Възрастният човек от нашето време е натрупал толкова тревожност и хаос в гърдите си, че ако ги остави да избуяват цели пет минути в сутрешното безвремие, те ще се раздуят като гигантски тумор – и ще го погълнат. Затова – събудиш ли се – стани и подскачай! На края на петата минута аз...