/КРОСС/ В Никомидия, град във Витинска област, нечестивият цар Диоклетиан повдигнал голямо гонение срещу християните. По негова заповед насред града били изложени оръдията за мъчение: мечове, секири, ръжени, железни куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този вид. Били приготвени и зверове. С всичко това Диоклетиан искал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които навсякъде заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като срещу Единородния Божий Син били изречени много чули.По това време в Никомидия живеел един благороден и знатен комит на име Аникита. Изпълнен с ревност по Бога, той се явил пред царя и безстрашно изповядал Господа Иисуса Христа, истинския Син Божий. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, след като годините се изпълнили, заради нашето спасение. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи: - Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, никак не ни плашат. За нас мъките са нищо и ние никога не ще се поклоним на бездушните идоли.Царят, изпълнен с гняв и ярост, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал веднага да му отрежат езика, но той и след това говорел ясно, славейки Христа Бога