Какво може да прави един човек в родния си град, освен да се разхожда сутрин рано по улиците. Всъщност къде другаде може да се разхожда човек освен по улиците. Би могъл и по керемидите да го прави. Но някой друг – не и аз. Ако не си живял четиридесет и две години в него и ако този град е Габрово, се потапяш в зеленината му. Къщите и улиците са почти същите, каквито си ги оставил преди толкова и толкова години. Хората са същите, но по-малко. Някои от тях са и по-малки, защото когато си бил малък, тогавашните великани са сегашни малки хора, подпрели се на своите малки бастунчета. И не ме изненада, когато на моята леля Тинче й се представих, след като тя не ме позна от пръв поглед, та когато й се представих, като че ли не бяха минали толкова и толкова години, като че ли не бях пуснал вече брада, която междувременно успя и да побелее, като че ли не бях станал даже дядо, та когато й се представих, тя извика, като че ли само едно лято не ме е виждала: „Господи, Ичо, колко си...