На днешната дата се сещам за Марк. Не за апостол Марк, ами за малкия Марк от нормандското градче Каен. Спомням си как Марк играеше с братовчедка си Франси, дошла от далечна Тоскана – нормандчето викаше на френски « A moi, à moi !!! », а тосканчето отговаряше на италиански с типичната интонация « Mio, mio ! », като накрая сантименталният северняк скланяше със сълзи на очи да даде любимата играчка на разлютената южнячка... Та, сещам се за Марк, защото днес празнува не само рождения си ден, но и празника на българската просвета и култура. Защото Марк, както и братовчедките му Франси и Диян, се гордее с български произход, макар че е роден на хиляди километри от България. Мисля, че този празник е далеч повече негов, отколкото на всеки друг, защото Марк полага истински усилия да учи и говори български език дори и тук, в родината на Вилхелм Завоевателя, далеч от държавните институции, бълващи на този ден пламенни слова в защита на българщината. На Марк институции не му трябват, защото при него заучаването на езика е естествен процес. Не е никак леко, българският е труден за произнасяне, но няма начин, човек трябва да знае корените си и да говори майчиния си език, ако иска кръвта му да тече в покой.Сещам се и за покойната прабаба на Марк, Франси и Диян –  Селин, която всички наричахме галено „мама Жиби”. Тя също е родом от зелената Нормандия, но прекарва 56 години от живота си в България. Този празник е и неин, защото тя бе научила български език с помощта на баба Наталия, пернишката си свекърва, което пък обясняваше защо в българския език на французойката често се намесваше и граовски акцент с типично пернишки изрази.Селин, двете й деца, четирите й внуци, тримата й правнуци – четири поколения двупосочни емигранти и потомци на емигранти, занесли българския език и култура в четирите края на Европа. Ето това също заслужава да бъде празнувано днес!Честит рожден ден, Марк!Нормандски гоблен от родното градче на Селин, разказващ за Вилхелм Завоевателя