От векове Русия впечатлява – с имперски амбиции, с православие, със студена зима, с нефт... Особено интересно се получи с Октомврийската революция (дето не е нито революция, нито е през октомври, но това е една друга тема на разговор). Пострада цялата планета, а за спомен от тази грозна и мъчна епоха ни останаха един куп паметници – на съветската армия-окупаторка, на Серьожата с винтовката, на различни болшевишки главатари и т.н.
И, разбира се, запазихме споменa за култа към личността, който за жалост не може да изчезне просто с едно щракване с пръсти. Нищо не изчезва с едно щракване с пръсти – дори и мавзолеят на Гошо Тарабата бая се противи преди да го превърнат в градинка на Данон - още една шепа прах в очите на тези, които искаха да скъсат с миналото и бълнуваха за лустрация и прочее глупости. Не изчезва и залпът на Аврора в главите на червенотиквениците, не изчезва и тяхната страст към ловните дружинки, властта и безочието.
Не можем да не се съгласим с Ломоносов, който съвсем искрено констатира, че нищо не се губи в природата, ами само преминава от едно състояние в друго. Абсолютно нищо! Дори и култът към личността си стои като тумор върху лицето на съвременна Русия под формата на чекисти от рода на товарищ Путин. Само че сега би било по-правилно да го наречем „култ към глупостта”, защото личност просто няма.
Искрено се радвам за братушките, че идиотското не убива... Защото в противен случай 140 милиона руски жертви на огромното пост-комунистическо похмелье щяха да се натръшкат в права линия от Москва до Владивосток.
Вчера попаднах на този монументален клип и не устоях на изкушението да го споделя с вас. Защото става все пак дума за директния шеф на Гоце и Боце, доктор хонорис кауза на ВТУ, славен строител на АЕЦ Белене и самодержец всей России...