Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години - през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната - в списание „Пламък”. Такива са времената - Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.