- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш, ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?! Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче, квичейки. Полека-лека кашоните се размърдаха и се показа подобие на жена. Изпод мръсна забрадка се подаваха кичури сплъстена коса с неопределен цвят. Лицето беше кафяво от мръсотия и сажди. Дрехите или това, което беше останало от тях, бяха пропити от воня и мръсотия. По това, което се виждаше, не би могло да се определи възрастта й. Само очите бяха живи и блестяха, когато гледаха мъжа. - Пак си събрала помиярите! Ще взема утре пушката и ще ги гръмна всичките. И тебе ще гръмна. Писна ми, много ми писна! - Отивам си... няма да ме видиш повече… - промълви съществото.