/КРОСС/Парите от държавния бюджет за създаване на временна заетост се харчат неефективно. Половината от хората, участвали в държавни програми и мерки, не успяват да си намерят работа след приключването им. Програмите и мерките са по-ефективни при младежите, а най-неефективни са за хората над 50 години. Това показва първата официална оценка на субсидираната заетост, направена по поръчка на социалното министерство. Представителното проучване е правено сред безработни и работодатели, които са участвали в субсидирана заетост. В последните години държавата заделя годишно около 73 млн. лв. по националния план за заетостта. Между 2003 и 2011 г. бюджетът е похарчил 1.461 млрд. лв. за осигуряване на работни места и за повишаване на заетостта в страната със средно 2.3% за деветте години. Това означава, че работещите са се увеличили с малко над 52 хил. за периода. За сравнение - само през 2011 г. по националния план са обхванати около 45 хил. души, пише в днешния си брой "Сега". Оказва се, че от участвалите в програми и мерки близо 46% отново са безработни след приключването им. 2.6% са самонаети, а 3.5% са успели да се пенсионират благодарение на мерките. 2% от участвалите отново са обхванати от подобни мерки. 1.5% са неактивни, тоест не търсят работа изобщо. Под 1% учат. Изследването стига до извода, че обхванатите от програмите и мерките са имали с около 30% по-голям шанс да си намерят работа от хората, които не са участвали в тях