Това е мое интервю за в. “Янтра днес” по повод учредяването на инициативен комитет за подкрепа на Меглена Кунева във Велико Търново:

Г-н Цеков, вие сте политическият мениджър на президентската кампания на Меглена Кунева. Велико Търново на практика е вторият град, където се създава инициативен комитет в нейна подкрепа. Как виждате развитието на кампанията?
- Факт е, че Меглена Кунева е първият сериозен кандидат за президент, който официално обяви това. Разраства се подкрепата, която събира, защото тя започна срещи с много водещи неправителствени организации. Хора от цялата страна заявяват подкрепа и чрез “Фейсбук” и чрез електронната поща и искат да се включат в кампанията, било като членове на инициативни комитети, било като доброволци. В цялата страна се създават местни инициативни комитети като едно представително гражданско тяло, подкрепящо Кунева в президентските избори. Имаме вълна от интерес и ентусиазъм, което е обнадеждаващо, защото такъв тип граждански кампании могат да се правят на базата на много силен корпус от доброволци. Само няколко дни, след като обявихме кандидатурата, над 1000 младежи се записаха, като доброволци. Това е сериозна цифра, която ни обнадеждава, защото целта е Меглена Кунева да привлече поне 10 000 души доброволци в кампанията.

- Засега от всички партии в политическото пространство единствено НДСВ застава зад тази кандидатура. Очаквате ли други партийни формации да я подкрепят?
- Естествено е НДСВ първо и най-безрезервно да застане зад тази кандидатура, защото политическата биография на Меглена Кунева започва от там. Надявам се, че в хода на същинската кампания и други демократични партии ще се присъединят. Самата Кунева обаче не търси партийна подкрепа, не влиза в задкулисни договорки, с които и да е политически сили, защото целта е да бъде открита гражданската енергия отвъд партиите. Това ще е кампания от по-различен тип. Ние по-скоро търсим НПО-ата, чрез техните организационни мрежи. Ако партиите, които са проевропейски и демократични, споделят възгледите на Меглена Кунева, които тя обявява като своя президентска платформа, са добре дошли. Важното е, че гражданската кандидатура излъчва избора на хората, не на партиите
- В началото на кампанията сте, но има ли вече яснота около личността на вицепрезидента?
- Няма, защото кандидатурата за вицепрезидент не е определена на базата на някакви партийни или други договорености. Тя ще се изясни в хода на поредица от срещи в цялата страна, най-вече с лидери от неправителствения сектор. Вече има множество срещи с джендър организациите, с общностите на хората с увреждания, с Българския хелзинкски комитет. Точно от тези среди търсим кандидатурата на бъдещия вицепрезидент.

- Как ще коментирате факта, че ГЕРБ едва на 4 септември ще представи своята президентска номинация?

- Мисля, че честният подход би бил кандидатурите за едни избори да се обявавят максимално рано. Така ще се влезе в реални дискусии и ще се видят силните и слаби страни и кой какво точно предлага. Със закъснели кандидатури се разчита на партийни електорати, на тяхната дисциплинираност и на бягството от реален диалог с хората. Разбира се, това всяка партия решава сама за себе си. Меглена Кунева иска да влезе в диалог с хората и да отиде отвъд партийните електорати, затова е важно, че тя се обявява много по-рано, за да има време.

- Мълчанието на големите парламентарно представени партии няма ли да доведе до по-ниска избирателна активност през есента?

- Според мен една от целите и на управляващата партия, и на голяма част от другите основни партии е ниската избирателна активност. Защото тогава, когато социологическите проучвания сочат спад в доверието на управлението, е съвсем естествено да се разчита на дисциплинирания партиен електорат. Нашата стратегия е точно обратна. Ние искаме да стимулираме гражданските среди, особено тези, които не са пряко ангажирани с партиите, да излязат да гласуват, защото това е единственият шанс за промяна.

- Какво е бъдещето на политическите проекти, създадени на граждански принцип, предвид партизирания политически живот у нас към момента?

- Наистина такъв проект се прави у нас за първи път. Аз съм убеден, че има бъдеще. Познавайки настроенията на хората, които изразяват недоверие към едно евентуално включване в партийния живот, означава включване към друг подход и това е именно гражданската кандидатура. Тя не е подчинена на дадена партийна централа, не стъпва на определени партийни структури, напротив, търси неправителствения сектор, гражданите като активисти и набира доброволци, които ще работят за кампанията без партийни повели.
В България такова нещо се прави наистина за първи път. Имало е кандидати за президент, издигнати от инициативен комитет, но зад едно представително тяло си е стояла съответна партия. Георги Първанов беше председател на БСП, но избра инициативен комитет от леви интелектуалци и така се яви на изборите. Това е друга формула.
В случая Меглена Кунева залага наистина на гражданското начало, което е видно от позицията на тези 53-ма души, които на 6 юни, се явиха, като инициативен комитет. След тях ще видите още наистина много пъстра палитра от хора.

- Българският политически опит сочи как обикновено сдруженията прерастват в партия. Възможна ли е подобна проекция в случая с Меглена Кунева?

- Категорично няма нито задкулисен план, нито такова намерение. В момента единствената мрежа, която се е включила в този проект, е гражданската мрежа на Института за модерна политика, която аз представлявам. Няма никакво намерение енергията, която ще се мобилизира от кампанията на Меглена Кунева, да бъде превърната в политическа партия.
- Като представител на Института за модерна политика как ще коментирате вота на недоверие и реакциите на различните парламентарни групи – горещата политическа тема от края на миналата седмица?

- За мен беше нелепо решението на управляващите дебатите да се проведат при закрити врати, при това в ден на национален траур. Трябваше да се отложи, за да видим един пълноценен и нормален дебат. Един вот на недоверие не е каприз на опозицията. Ние, като Институт за модерна политика, получихме потвърждение от Конституционния съд относно нашето твърдение, че един вот на недоверие изразява цялостното мнение на избирателите, които са гласували или гласуват за опозиционните партии. Факт е, че зад партиите, които са в опозиция, стои поне половината от обществото. Това са български граждани с еднакви права. Техните интереси, протести, недоволства и гняв намират изражение в представителите в парламента.

Държавата не се състои само от управляващите. Затова вотът на недоверие цели да постави на широкото обществено мнение сериозните проблеми, провалите, грешките, намеренията и алтернативите. За мен от конституционна и демократична гледна точка е недопустимо такова поведение, включително от страна на Бойко Борисов като премиер да не присъства при една толкова сериозна процедура. Това е акт, на който всеки държавник от демократичния свят би погледнал с недоумение.

Какво означават действията на “Синята коалиция” и “Атака”, които напуснаха залата?
- “Синята коалиция” не защити претенцията си, че е опозиция. Специално ДСБ се обяви преди броени дни, че е алтернатива на статуквото, а всъщност те продължиха да го крепят с излизането си от залата. Защото една позиция се доказва само с гласуване “за” или “против”. Има нещо гнило в това, което правят – от една страна, крепят властта, от друга – говорят срещу нея. Що се отнася до “Атака”, надявам се това да е последният мандат, в който да има представители в парламента на тази екстремистка и антиевропейска партия.

Това, което наблюдаваме, не е ли доказателство, че никой няма интерес от предсрочни парламентарни избори?

- Предсрочните парламентарни избори са възможен сценарии, но не смятам, че някой наистина ги търси. Дори ДПС, които целенасочено залагат подобни тези, не са сигурни в това. Единственото, което може да ни доведе до предсрочни избори, е възможен срив в управлението и бюджета. Ако ГЕРБ продължават така, е напълно възможно следващата пролет политическата криза да прерасне в политически промени.

Изборите две в едно няма ли да създадат обстоятелства за безпринципни коалиции. По места коалирането трябва да става и на базата коя партия кой кандидат за президент подкрепя или издига, съобразено с желаните кметски кандидатури?
- Местните избори традиционно показват пъстрота на коалициите. Понякога партийни лидери на национално ниво не разговарят помежду си, а в много общини техните партийни дейци са в коалиция. Не смятам, че ще има такава пряка зависимост между президентския и местния вот. В крайна сметка и президентските, и кметските избори са мажоритарни, така че не са прави тези, които предричат унификация на вота. Впрочем, много често виждаме разлика в националните и местните резултати. През 1991 г. имахме парламентарни и местни избори в един ден. Тогава БСП доминираха по места, но в парламентарен план спечели СДС.

- Удачен ли е новият изборен кодекс, който вече е приет от НС. Институтът за модерна политика беше много активен в наблюдението и анализа на тезите в тази кодификация.

- Институтът за модерна политика беше страна по това дело. Конституционният съд поряза много разпоредби по право. За съжаление трябва да отбележа, че нито самата избирателна система се подобри към по-добро, нито пък се професионализира изборната администрация.
Практически имаме една сглобка от старото законодателство с няколко малки пробива за нещо модерно. Такава беше възможността за електронно гласуване. То обаче беше така разписано, че даде основание да бъде обявено за противоконституционно, защото не съдържаше ясни гаранции за тайната на вота и за това, че вотът не може да бъде контролиран.