Колкото повече задълбавам в темата, толкова повече ми става ясно, че издателствата не са никак цъфнали и вързали.
Имат множество проблеми – печат, издаване, разпространение, реклама, авторски права, закони, които са неадекватни и ги поставят в странни позиции…
Независимо, че ме игнорираха (все пак, тяхно право си е, пък и аз не съм официална медия), трябва да разгледаме положението им и да задълбочим знанията си за този бизнес, колкото и да ми се иска да си го изкарам за всички разочарования, които са ми донесли с лошо преводи, кофти качество, издаване на боклуци, вместо качествена литература, нещата не са толкова прости и не са само това.
Нямам представа защо не говорят за проблемите на издателския бизнес и защо така упорито мълчат И пред официалните медии, но определено им играе лоша услуга и си правят възможно най-черния PR, представяйки се по крайно негативен начин пред читателите. Тази седмица ще се опитам да разчепкам темата по-детайлно и да видим какво ново ще изскочи.
Смятах, че темата се ориентира към приключване и след като извадя малко статистика, ще мога да се ориентирам към резюмиране на цялата история. Да, ама не, явно има още какво да се каже.
Filed under: култура уж, политическaта отговорност Tagged: България, автори, закони, издателства, преводачи, проблеми, тема
