Трябваше да внимавам повече какво си пожелавам. Защото, както задължително се случва с необмислените неща – те просто се случват. Исках Banksy някой ден да започне да рисува наоколо и изведнъж – BGanksy. Не някаква си евтина имитация, не наполовина сполучлива реплика, а направо същата класа. Направо да ти отнесе главата, както и стана. Главите бяха отнесени, останаха само чувствата. На малко -фили, на малко -фоби и предимно на микроби. Не бяхме подготвени за културния шок, нито за толкова внезапен преход – за една нощ да спрем с лепенето на уличните тапети „КУР за Левски”. И на тяхно място да освежим екстериора с качество made in Висшата лига на въображението. Естествено че имаше риск от объркване. Още повече когато главата не е под ръка и дефицитът се компенсира с емоции. Естествено че имаше риск вниманието да се концентрира не какво се рисува, а къде. Още повече, че на тази държава – последната Трета българска, генетично й е заложено да не гледа своя собствен пъп, а да се...