В нещата, коиото ни напомнят историята, има нещо плашещо. Докато се скитаме свободно в настоящето, те изникват изневиделица, обикновено насочили някой автомат или нож срещу лицата ни. Всички паметници, изобразяващи миналото, сякаш имат за цел да ни накарат да уважаваме предците си с методите на терора. С цялата си монументалност, особено наследените от комунизма гигантски каменни ваяния не предизвикават някаква гордост, а по-скоро физически и психически дискомфорт. От една страна, за да обгърнеш с поглед величието на огромните фигури, задължително получаваш изкривяване на врата и се просълзяваш – не от гордост, а от усилие да съзреш монумента в неговата цялост. От друга страна, обикновено тези каменни ансамбли вместо естетическа наслада причиняват, особено у децата, кошмари насън. Нищо чудно след игра около подобен паметник малките да очакват треперещи някой чичко с пушка да изскочи изпод леглото. Създаването на подобни паметници и върлата упоритост, с която монументите се пазят,...