/КРОСС/ Когато чужденец се вслуша в словата на нашите политици, може да си формира доста странни изводи. И преди, и сега. Примери от миналото. Как би реагирал, например, един германски гражданин, ако чуе че милионер-хидроинженер твърди че „аз съм инструментът във властта, аз разпределям порциите"? Или че (по-късно) премиер послъгва, като казва че „аз давам парите"? Или, че премиер-социалист въвежда „плосък данък"? За чужденецът това може да се случи само в авторитарна държава от Третия свят, но не и в прилична страна, членка на „чистия и свят" Европейски съюз. За българския гражданин, това е „нормално". Мъжествено. Точно. Даже...мъдро. Каква е държавата, в която сме живели 28 години, ако не картелни прояви на плутократи и клептократи? По-пресни примери. Пример №1. Президентът Радев вчера каза точно: „Целият скандал около Слънчев бряг показа няколко неща, които всъщност всички знаем Едното е, че не се спазват законите наистина, но другото е, че институциите не работят достатъчно ефективно." Какво друго означава това за просветените, ако не че Радев предупреждава че свободата в България се е трансформирала в слободия, частното предприемачество - в хищнически капитализъм (Слънчака, но и презастрояването в София, а и „усвояването на средствата")? Факт е, че разградена държава не води до спазване на законите