Сирийският президент Башар Асад си играе с огъня и доста грубо предизвиква международното търпение. Вчера танкове подгониха бягащите от репресиите сирийски семейства почти до границата с Турция. Преди дни в тв обръщение към нацията Асад каза, че безредиците в страната са предизвикани от шепа саботьори. Защо тогава хвърля армията срещу тази „шепа“? Може би иска да изгони народа си в съседна Турция, за да си управлява сам. Звучи абсурдно. Асад не е смятан за паталогичен случай като либийския лидер Муамар Кадафи и очевидно е пресметнал добре рисковете. Може би последните новини, че НАТО е привършила парите за операцията в Либия, му дават кураж.
Международна офанзива от рода на „Обединен защитник“ в Близкия изток, насочена срещу Сирия, е малко вероятна и не само по финансови причини. Израел никак не би желал да чува натовски бомбардировки до границата си. От другата страна ситуацията се следи много внимателно от Техеран, който е стратегически свързан с Дамаск. Между Иран и Турция отношенията са обтегнати. Така че Башар Асад вероятно е преценил всички рискове, за да нарежда на армията да гони невинни хора. Според сирийската опозиция режимът е убил досега 1400 души, а 10 000 са затворени. При всичко това ЕС се задоволи да реагира с умерена доза санкции. Прекалено умерена за размера на репресиите.