Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.
Като първо се налага да преодолеем изумено-неразбиращите погледи и забележки на германските ни съседи, когато им казваме накъде сме се запътили. Нататък е по-лесно.
Първата ни цел е старият буржоазен някога, а днес позагубил формата си квартал Риксдорф. Другото му име е Бохемският квартал, защото тук през XVIII век пруският крал приема и настанява за живеене стотици бежанци-протестанти, преследвани религиозно в Бохемия. Днес тук обитават главно преселници от южна и югоизточна посока.
Оказва се, че и сега в квартала намират убежище религиозно преследвани: в една от преките улички около Рихардплац дочуваме неочаквано мелодични напеви на непознат език.
Както сме си любознателни и без много церемонии влизаме в приветливата стара енорийска зала на някогашните бохемски хусити (последователите на Ян Хус). Попадаме на неделна служба на Иранската презвитерианска реформирана община (реформираните са протестантско вероизповедание, последователи на Калвин и Цвингли).
Модерна община: символ-веруюто, както и текстовете на химните се прожектират за улеснение с лаптоп на екрана…
Мили, открити мъже и жени, които си подават ръцете, пеят християнски химни и по призива на пастора един по един изповядват вярата си.
Не разбираме естествено и дума от службата и от свидетелствата им на мелодичен персийиски, но се прекръстваме отвреме навреме – хем, въодушевени от спокойната и ведра религиозна обстановка, хем за всеки случай – да не ни помислят за шпиони на иранските власти (всички тези, събрани в залата хора рискуват постоянно живота си, независимо дали са във или извън границите на ислямската република).
Продължаваме към центъра на днешните байрамски празненства, организирани от Германо-арабското сдружение на площад Карл Маркс плац. Оставям видеокадрите да говорят. Ще кажа само, че площадът бе изпълнен освен от музикални ритми и от хора с ориенталски произход (включително и немалко представители на българо-циганското население на Нойкьолн), опушен от дима на скарите, от аромати на шишове, пилешки пържоли и прясно сварено арабско кафе…
Празникът впрочем съвпадна с тържественото откриване на новата учебна години и въвеждането на първокласниците в училищата. По този случаи стана известно, че в Берлин през 2012 40 % от първокласниците са били с т.н. “миграционен произход”. За тази година се очаква техният дял да е нараснал с кръгло още 10 %…
..
След гостуването в арабската част на Нойкьолн припваме към разположената недалеч, посещавана главно от турци, най-голяма тукашна Шехитлик джамия. Още отдалеч ни сепват нестройните и дразнещи ухото, възпитавано музикално със звуците на Моцарт, Хайдн и Бетховен, писъци на зурни и кларинети, думтенето на тъпани и барабани.
В скоби ще кажем, че от тук нататък такива европейски уши се оказаха в абсолютно малцинство, затова и следващите кадри имат известна уникалност.
Попадаме в апогея на Байрама, който се води като празник на любовта към ближния, на благотворителността и миролюбието. За този апогей турската общност, ръководена от пропагандната централа на Ердоганова Турция – организацията Ditip, бе избрала нещо специално: концерт и парад на традиционна османска еничарска музика.
Дълги години забранена след разпускането на еничарския корпус от султан Махмуд II, традицията на еничарските оркестри е възстановена през 1953 г. точно за 500-ия юбилей от завладяването на Цариград.
Ето че през 2013 г. за големия празник и германската столица получава възможност да се порадва на изпълненията на маскираните като еничари берлински младежи.
Е, вярно, че въпреки живописната възхитителна картина може някой да намери кусур и да се оплаче, че са прозвучали и нескрито националистически и реваншистко-патриотични нотки. Такъв мрачен мизантроп ще може обаче да се оплаче само, както се казва, на арменския поп…
Което ще се окаже трудна задача. Защото арменският поп, заедно със стотици хиляди свои сънародници бе изтребен през 1915 г. по време на Геноцида над арменците.
Двама от образно казано най-садистичните му убийци са на особена почит именно на мястото, където на Байрам 2013 еничарската музика възхваляваше миналото величие. Пред самата Шехитлик джамия се намират великолепно реставрираните гробове на Бахадин Шакир, член на ръководния комитет на младотурската партия и на Джемал Азми Бей, валията на Трабзон. И за двамата на марморните плочи е отбелязано, че са убити от в Берлин през 1922 г. от “арменски терористи” и се пожелава “мир на душите им”.
Пред гробовете на тези двама масови престъпници (Азми Бей, прочут главно с многобройни убийства на арменски деца, удавени по негова заповед в Черно море и с това, че подарява на приближените си като робини 9 – 12 годишни арменски момичета, а най-красивите оставя за сина си, е осъден през 1919 г. в самата Турция от турски съд на смърт и затова се укрива в Германия) турската младеж в Берлин днес се учи на любов и преклонение пред отечеството… И на затваряне на очите и на отричане на престъпленията от миналото.
Преди да дам “думата” на любителски заснетите с телефон и монтирани единствено с информативна цел кадри ще поясня само съдържанието на един от маршовете, които водената от т.н. “чорбаджибаши” (това е човекът с червената одежда с плюшения калпак на главата) пя за възторжена радост на присъстващите, веселящи се и хапващи семейства.
Ceddin, deden, neslin, baban
Hep kahraman Türk milleti
Orduların, pek çok zaman
vermiştiler dünyaya şan
Türk milleti! Türk milleti!
Aşk ile sev milliyeti
Kahret vatan düşmanını
çeksin o mel’un zilleti
Което приблизително може да се преведе така:
Следвайте предшествениците си, дедите си, поколенията и бащите
Турският народ винаги е бил геройски
Вашата армия много пъти през вековете
Се е прочувала по света
Турският народ! Турският народ!
Страстно обичай народа си
Срази душманите на отечеството
Така че проклетниците да се затрият
..
